Четвъртък – Гренланда, Полша

Денят започва с чудене. Имам доста работни задачи. А до обяд трябва да напусна. Да съм решила къде отивам. Но как, като след обяд имам доста важна онлайн среща. Какво ми гарантира, че там, където ще отида (а ще мога ли да стигна до място за настаняване? и къде да е това?) ще има добър интернет? Защото без добър интернет съм загубена. Ето това е неприятното на дигиталното номадство. Необходимостта от добра връзка. Сигурност, че я има. А по време на преместване от една точка към друга, тази сигурсност липсва. Значи, какво – трябва да съм предвидила такива важни моменти да не съвпадат с местене. Но сега не съм. И не само това не съм предвидила. Нямам никакъв план. Ако има скала на тревожността, тази сутрин при мен сочи в горния червен край.

Сряда – Гренланда, Полша

Събуждам се много рано. Чувствам се доста объркана заради промяната на часовата зона. От 9 имам работна среща, значи тук това е 8. Организирам се – сутрешна рутина, кафе, хранене на Тара. Нататък е работно. Среща с колегите, после други задачи, после още нещо онлайн. Общо взето, цели 8 часа, ако не и повече пред екрана. С малки прибежки да видя как я кара Тара. Общо взето – добре, все още се занимава през оградата с понито. Само едното се разправя с нея, другото пази дистанция. Добре, има ограда, няма проблеми. Да се душат през оградата.

Вторник – Krásnohorské Podhradie, Словакия –Дабровинца, Гренланда – Полша, 375 км.

Пътища, мъгли и още пътища.

Златна светлина по залез, приказни дървета.

6:20 ч.

Тара вече е разходена, аз се чувствам бодра. Чакам малко да се развидели и мисля да тръгвам.

Сънувах малко странен сън, в който трябва да направя нещо, но не искам, споря с някого. В един момент казвам нещо, че човекът е неясен. Той ми отвръща, че аз съм същата. И аз се спирам много изненадана. Наистина ли? И някак става ясно, че за хората е по-добре да казвам ясно „не”. В това има облекчение. Сънувам също, че съм натоварила колата си с много чаши или по-скоро нещо като канчета. По някаква причина майка ми е наоколо. И сякаш ми помага да се освободя от тези, които не са ми нужни. Накрая остава само едно, малко поочукано. Изненадана съм, но в същото време ми е много приятно, защото го харесвам, даже ми е любимо, но е било затрупано под всички други…

Понеделник – Шарду, Румъния – Krásnohorské Podhradie, Словакия

420 км.

Пермакултурна ферма около Шарду

След малко потеглям. Чувствам в себе си голямо напрежение. Не ми се тръгва.

Но пътешествието трябва да бъде довършено.

Трябва да стигна до Вилнюс. Там се очерта работна задача, която се налага да поема. Когато се съгласих, погледнах картата. 1200 км. Какво толкова! Сега това разстояние ми изглежда огромно. И на мен самата ми е любопитно обаче какво ще се случи, как ще се справя…