Неделя, 18:55 ч. – Някъде около Шарду, Румъния

Устойчива пермакултурна ферма

Навън е като нощ. Вали проливен дъжд и е много мрачно. Точно преди дъжда (ама точно, първите капки капнаха когато застанах на вратата на къщата) бяхме на малка разходка с Тара и Саша. Настанила съм се удобно на невероятно удобен диван, Саша лежи до мен, а Тара преживява някакви драми с един кокал. Понеже тук е оф грид, т.е. къщата не е свързана с общата мрежа, електричеството идва от соларни панели. Не искам да го хабя излишно, защото днес нямаше слънце, т.е. запасите може би ще намалеят.

Петък – Дева-Турда-Клуж Напока, Шарду (някъде в Трансилвания)

204 км – Един дълъг ден. Тара е с нова премяна. Солната мина в Турда. Глинената къща.

Денят започва рано. Разходка. Хората, които срещаме отново са мрачни и не се усмихват. Нищо. Днес си отиваме. Денят е почивен за България и решавам, че ще е сто процентово почивен и за мен.

Дева

Денят започва с разходка. Нищо особено. Навсякъде лаят кучета, но бездомни поне няма. Тара отскача ту в едната, ту в другата посока. Хората, които срещаме не се усмихват, мрачни са. Кафенето, което намираме предлага кафе, разбира се, но не е хубаво. Прибираме се и следва едни дъждовен, работен ден. Прекъсвам между срещите, за да се разходим с Тара.

Сряда – Картишоара, водопада Балеа, Глинения замък в долината на феите, Дева

Денят е сряда и днес трябва да напусна това място. Ставам навреме, разхождам Тара, Когато отивам да си направя кафе, виждам един човек с две кучета, който тъкмо влиза в двора. Догонвам го. Питам го колко ще остане. Объркан е малко. Обяснявам, че Тара е малка и има нужда от игра, а неговите кучета изглеждат приятелски настроени. А, да, казва, само да ида до магазина и ще ги пуснем да поиграят. Така и правим. Тара отначало лае, но после се сприятелява и настава една игра! Човекът – млад мъж от Полша, както се оказа, ми разказва за кучетата си. Как са осиновени. Как по-голямото е научило по-малкото на всичко за социализацията и играта. И ми казва, че кучетата, като са малки, трябва да се научат да играят, да се почувстват свободни да го правят. Ние не можем да им дадем това, което другите кучета им дават. Мда. Казвам си, няма как да и позволя да играе, ако на себе си не съм позволила. Този ден Тара е извънредно доволна, поне до тук.