Защо пътувам? От дете обичам да пътувам.
Като се замисля, от както се помня, животът ми е бил разделен между различни места, с различна енергия, различни хора, порядки, дори диалект. Бях много малка, когато открих колко е приятно да се гмурнеш в усещанията на едно ново място. Или на познато, което се е променило малко от последния път, когато си бил там. Уханията, светлините, , настроенията на хората, енергията, , ритъма. Обичам го това усещане!
Кратки включвания
Потъвам в тишината, зад която се долавя глъчката навън. Долавям аромата на благовонията, мирис на цветя…а после умът ми спира. Нещо в мен се отваря. И усещам космоса. Или онази безкрайност, която е отвъд мен, отвъд храма, отвъд земята, онази необятност, която съдържа всичко…Изгубвам се в нея, няма тревоги, няма страхове, има … цяло. Някой ме докосва леко и космосът изчезва, за да се върна в хладното пространство на храма. Тихи сме. Вътрешно и външно.
Може би човек трябва да направи едно дълго пътешествие – мисля си в онзи момент аз- за да разбере, че не е пътешественик. От къде такива мисли? Ами от там, че истинските пътешественици сигурно не се страхуват като мен.
Дворец и градини, слонове, обяд сервиран върху палмови листа, рикшавари. Не можем да си купим билети за следващата отсечка на пътуването, но срещаме Кумар, човекът, който решава всички пролеми. 13.02.2024 […]
Моменти в картини
