Понеделник – Шарду, Румъния – Krásnohorské Podhradie, Словакия

420 км.

Пермакултурна ферма около Шарду

След малко потеглям. Чувствам в себе си голямо напрежение. Не ми се тръгва.

Но пътешествието трябва да бъде довършено.

Трябва да стигна до Вилнюс. Там се очерта работна задача, която се налага да поема. Когато се съгласих, погледнах картата. 1200 км. Какво толкова! Сега това разстояние ми изглежда огромно. И на мен самата ми е любопитно обаче какво ще се случи, как ще се справя…

Неделя, 18:55 ч. – Някъде около Шарду, Румъния

Устойчива пермакултурна ферма

Навън е като нощ. Вали проливен дъжд и е много мрачно. Точно преди дъжда (ама точно, първите капки капнаха когато застанах на вратата на къщата) бяхме на малка разходка с Тара и Саша. Настанила съм се удобно на невероятно удобен диван, Саша лежи до мен, а Тара преживява някакви драми с един кокал. Понеже тук е оф грид, т.е. къщата не е свързана с общата мрежа, електричеството идва от соларни панели. Не искам да го хабя излишно, защото днес нямаше слънце, т.е. запасите може би ще намалеят.

Петък – Дева-Турда-Клуж Напока, Шарду (някъде в Трансилвания)

204 км – Един дълъг ден. Тара е с нова премяна. Солната мина в Турда. Глинената къща.

Денят започва рано. Разходка. Хората, които срещаме отново са мрачни и не се усмихват. Нищо. Днес си отиваме. Денят е почивен за България и решавам, че ще е сто процентово почивен и за мен.

Дева

Денят започва с разходка. Нищо особено. Навсякъде лаят кучета, но бездомни поне няма. Тара отскача ту в едната, ту в другата посока. Хората, които срещаме не се усмихват, мрачни са. Кафенето, което намираме предлага кафе, разбира се, но не е хубаво. Прибираме се и следва едни дъждовен, работен ден. Прекъсвам между срещите, за да се разходим с Тара.