9.02.2024

Продължение

Когато се върнах от изследователската си разходка по червените пътеки на кокосовата гора, намерих спътниците си будни и готови за действие. Изпихме по един чай, закусихме плодове и се наканихме да потеглим на разходка. Излизайки от къщата, се натъкнахме на Пуршун. Човекът спокойно стоеше до оградата и ни чакаше. Беше прозрял, че намеренията ни нищо да не правим и просто да си почиваме са празни приказки. Изглеждаше, сякаш е разгадал мислите ни, но всъщност, сега като се замисля, най-вероятно някой му бе съобщил за сутрешната ми разходка и той очакваше следващия епизод скитане без посока.